Тогава цар Дарий издаде наредба за преглеждане на архивите в съкровищницата на Вавилон. В дворцовата част, която се намираше в областта Мидия, беше открит в Екбатана един свитък със следното съдържание:
„Удостоверява се, че в първата година от царуването си цар Кир издаде наредба за Господния храм в Йерусалим: „Храмът да бъде възстановен, за да се принасят жертви на това място; той да бъде издигнат върху старите основи на височина шестдесет лакътя и на ширина – шестдесет лакътя. При това върху три реда големи камъни да се постави един ред ново дърво. Разноските да се покрият от царския дом. Също така златните и сребърните съдове, които Навуходоносор беше взел от храма в Йерусалим и отнесъл във Вавилон, да бъдат върнати отново в йерусалимския храм, за да бъдат положени отново на мястото си в Божия дом.
Затова вие, Татнай, областен управител на запад от реката, и Шетар-Бознай със съмишлениците си афарсахейци на другия бряг на река Ефрат стойте далече оттам и не спирайте работата при Божия дом; нека областният управител и старейшините на юдеите да построят този Божий дом на мястото му. Освен това ви заповядвам с какво трябва да помагате на старейшините от Юдея при строежа на Божия храм: разноските да се покриват от царския данък оттатък река Ефрат, а на хората да се плаща редовно, за да не се спира работата им. Това, което е необходимо за всеизгаряне на небесния Бог – телета, овни, агнета, също и пшеница, сол, вино, елей, – да се доставя всеки ден, без забавяне според изискването на йерусалимските свещеници, за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог и да се молят за живота на царя и синовете му. Заповядвам още: който престъпи тази наредба, да извадят греда от къщата му, да я изправят и да го приковат на нея, а къщата му да бъде превърната в развалини заради постъпката му. И Бог, Който пожела там да се слави името Му, нека погуби всеки цар и народ, вдигнал ръка срещу тази наредба, за да разруши този Божий храм в Йерусалим. Аз, Дарий, издадох наредбата и тя да се изпълнява дословно“!“
Тогава Татнай, областният управител оттатък река Ефрат, Шетар-Бознай и техните съмишленици постъпиха незабавно така, както беше заповядал цар Дарий. Така юдейските старейшини продължиха строителните работи и напредваха бързо, насърчавани от пророчествата на Агей и Захария, Адовия син. Те работиха и завършиха храма по волята на Израилевия Бог и според наредбите на персийските царе Кир, Дарий и Артаксеркс. Храмът беше завършен на третия ден от месец адар в шестата година от царуването на цар Дарий.
Тогава израилтяните, свещениците, левитите и останалите, които се бяха завърнали от плен, с радост извършиха освещаването на този Божий храм. За освещаването му принесоха в жертва сто вола, двеста овена и четиристотин агнета, а като жертва за грях за целия Израил – дванадесет козела, според броя на Израилевите племена. И определиха свещениците според смените им и левитите според отделенията им за служба пред Бога в Йерусалим, както е предписано в Мойсеевата книга. Завърналите се от плен направиха Пасха на четиринадесетия ден от първия месец, защото свещениците и левитите вече се бяха очистили – те всички до един бяха чисти. А левитите заклаха пасхални агнета за всички, които се бяха върнали от плен, за своите братя свещеници и за себе си. И не само завърналите се от плен израилтяни ядоха Пасхата, но и всички, които се отделиха от нечистото население на страната и се присъединиха към тях, за да търсят Господа, Бога на Израил. Седем дена празнуваха с радост празника Безквасници, защото Господ ги зарадва, като благоразположи към тях асирийския цар и даде сила на ръцете им да възстановят храма на Господа, Бога на Израил.