Амос 8:1-14

Това Господ Бог ми откри във видение: ето кошница със зрели плодове. Той ме попита: „Какво виждаш, Амосе?“ Отговорих: „Кошница със зрели плодове.“ Тогава Господ ми каза: „Свърши се с Моя народ. Няма повече да му прощавам. В онзи ден храмовите песни ще са ридания – казва Господ Бог, и многото трупове ще бъдат мълчешком изхвърлени.“ Слушайте това, вие, които мачкахте слабите, погубвахте бедните по земята и казвахте: „Кога ще мине празник новолуние, за да продадем житото, и ще дойде събота, за да отворим житницата? Да намалим ефата и да увеличим сиклата, да нагласим лъжливо везните, за да изкупим беззащитните с пари, а бедните с чифт обувки, да продадем отсевките от пшеницата.“ Господ се закле в гордостта на Яков: „Никога няма да забравя всичките им дела.“ Няма ли заради това земята да се разтресе и няма ли да се натъжат жителите ѝ? Тя се вълнува като река, надига се и спада като египетската река. „В онзи ден – казва Господ, ще изпратя слънцето да залезе на обед и ще спусна мрак над земята посред бял ден, ще обърна празниците ви в погребения и песните ви в плач. Ще ви препаша с вретище и главата му ще е обръсната. Тъгата ще е както при загуба на единороден син, а денят ще бъде болен от горчивина.“ „Ето идват дни – казва Господ, когато ще изпратя глад на земята, но не жажда за хляб и жажда за вода, а за да се чуе словото на Господа. Тогава ще скитат от море до море и ще обикалят от север до изток да търсят словото Господне, но няма да го намерят. В онзи ден красивите девици и юношите ще изнемогват от жажда, всички, които се клеха във вината на Самария и казваха: „Твоят Бог е жив, Дан и пътят към Вирсавия е жив“, ще паднат и няма вече да станат.“