А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение. Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето. Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“ А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого. Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск. И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.
А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“ И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“ Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“ Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил.
Приложение Библията
Bible App for Kids
