Деяния 8:1-25

А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха. Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор. А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. И настана голяма радост в този град. А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха. Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога, може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.