Деяния 27:1-25

Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея. Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът беше вече минал, – Павел ги съветваше с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър. И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон. Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. И понесени зад едно островче, наричано Клавда, едва можахме да удържим спасителната лодка. След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим. След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“ Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.