Деяния 22:1-16

„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: „Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“ Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“ И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях. Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус.“