Деяния 21:1-17

А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“ След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем. Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.