Деяния 2:29-47

Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му, предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ И тъй, нека целият дом на Израил твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“ Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души. Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.