Деяния 2:1-13

А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят. А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? Как тъй всеки от нас слуша родния си език? Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“