Деяния 18:1-22

След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини. А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос. Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“ И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха. Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай, защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“ Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение. Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона. И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам. Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“ И ги изпъди от съдилището. Тогава всички елини хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това. Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет. А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите. Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи, а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там. Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.