Деяния 16:1-15

Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден. След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът не ги пусна. И като минаха през Мизия, отидоха в Троада. През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там. И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол, а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени. Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.