Второ Царе 12:15-23

След това Натан отиде у дома си. И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид. Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята. При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях. На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“ Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“ Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде. А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“ А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“