Четвърто Царе 23:4-20

Царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на втория свещеник и на пазачите при прага да изнесат от Господния храм всички неща, направени за Ваал, за Астарта и за цялото небесно войнство, и да ги изгорят извън Йерусалим в долината на Кедрон. След това те отнесоха пепелта им във Ветил. Той отстрани идолопоклонните жреци, които юдейските царе бяха поставили, за да принасят кадилни жертви на високите места в юдейските градове и в околностите на Йерусалим, заедно с онези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на съзвездията и на цялото небесно войнство. Той изнесе ашерата от Господния храм в Кедронската долина извън Йерусалим и я изгори при потока Кедрон. След това я стри на прах и хвърли прахта ѝ в общите места за погребване на хората. Събори също постройките, които бяха в двора на Господния храм, на тези жени, посветени на ашерата, и в които те тъчеха дрехи за ашерата. Той изведе всички жреци от юдейските градове и оскверни високите места, където жреците принасяха кадилни жертви, от Гева до Вирсавия. Разори високите места при портите – това при входа на портата на градоначалника Иисус и онова, което бе отляво на градската порта. Макар свещениците при високите места да не принасяха вече жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, но те ядяха безквасен хляб заедно с братята си. Той оскверни мястото Тофет, което е в Еномовата долина, така че никой да не може да принуждава сина си или дъщеря си да бъдат принасяни в жертва на Молох. Премахна също конете, които юдейските царе бяха поставили в чест на слънцето пред входа на Господния храм в пристройките близо до стаите на царедвореца Нетан-Мелех, а посветените на слънцето колесници изгори с огън. Царят събори жертвениците по покрива на горната стая на Ахаз, които юдейските царе бяха направили, и жертвениците на Манасия в двата двора на Господния храм. Той ги разби и хвърли прахта им в потока Кедрон. Царят оскверни и високите места пред Йерусалим, южно от Елеонската планина, които израилският цар Соломон беше съградил за Астарта, сидонската мерзост, и за Хамос, моавската мерзост, и за Милком, амонската мерзост. Той строши свещените стълбове, насече ашерите и запълни мястото им с човешки кости. И жертвеника във Ветил, високото място, което беше направил Наватовият син Йеровоам, с което той въвлече Израил в грях – този жертвеник и високото място той разори. Той изгори високото място и го направи на прах, и изгори ашерата. Когато Йосия се обърна и видя гробовете, които бяха там на планината, изпрати хора, за да вземат костите от гробовете и да ги изгорят на жертвеника, така осквернявайки го, според словото на Господа, което Божият човек провъзгласи – онзи, който бе говорил за тези неща. Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“ Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария. Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил. Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.