Второ Коринтяни 6:1-10

Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте. Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението. Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни, но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения, в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината, смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето – живи сме, наказват ни, но не умираме, оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.