Второ Коринтяни 4:8-18

Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, така че смъртта действа у нас, а животът – у вас. И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога. Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.