Пак казвам: никой да не ме смята за глупав. Ако не искате, приемете ме тогава като глупав, та и аз малко да се похваля. Това, което казвам, не го казвам като дадено ми от Господа, а като глупав човек, който си мисли, че може да се хвали. Понеже мнозина се хвалят с човешки предимства, ще се похваля и аз. Защото вие, уж разумни хора, с готовност търпите глупавите. Вие търпите, когато някой ви се налага или ви използва, или обира, или се превъзнася, или ви удари плесница. Срамувам се, че го казвам: нима ние не можехме също да правим така! Но за каквото дръзне да се похвали някой, говоря като безумен, ще дръзна и аз. Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамови потомци ли са? И аз съм. Христови служители ли са? Ще кажа като безумен: аз съм още повече! Аз много повече съм се трудил, прекалено много са ме били, много повече съм затварян, много пъти съм се изправял пред смъртта. Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един. Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море. Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя, в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи. Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви. Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън. Ако трябва да се хваля, ще се хваля със своята немощ. Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който е благословен за вечни времена, знае, че не лъжа.