Второ Летописи 32:1-23

След тези събития и тази проявена вярност дойде Сенахирим, асирийският цар, и навлезе в Юдея, обсади укрепените градове с намерението да ги превземе. А Езекия, като видя, че Сенахерим е дошъл, за да воюва против Йерусалим, се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха. И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“ Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове. Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите: „Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова. С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите. Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи. Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим? Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: „Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“? Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: „Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!“ Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка? Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка? Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“ И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб. Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“ Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града. Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи – дело на човешките ръце. Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето. И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч. Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред. И мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия, който след тези събития беше особено почитан от всички народи.