Второ Летописи 1:1-17

Соломон, Давидовият син, се утвърди в царството си, защото Господ, неговият Бог, беше с него и го прослави навред. Соломон говори на всички израилтяни, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци на Израил, на родоначалниците. И всички те отидоха заедно с него на възвишението край Гаваон, защото там беше Божията скиния, която рабът Господен Мойсей беше направил в пустинята. Давид пък беше пренесъл Божия ковчег от Кириат-Ярим на предварително приготвено за него място в построената в Йерусалим скиния. А там пред жилището на Господа беше останал медният жертвеник, който Веселиил, синът на Урия, Оровият син, беше направил. Него търсиха Соломон и тези, които бяха с него. На жертвеника на скинията Соломон принесе в жертва хиляда всеизгаряния пред Господа. В онази нощ Бог се яви на Соломон и го попита: „Какво желаеш, за да ти го дам?“ А Соломон отговори на Бога: „Ти прояви голямата Си милост към баща ми Давид, а мен постави за цар след него. И нека сега се изпълни обещанието Ти към баща ми Давид, защото ме възцари над народ, многоброен като земния прах. Затова дай ми мъдрост и разум, за да мога да постъпвам правилно с този народ. Защото кой би могъл да води такъв многоброен народ?“ Бог отговори на Соломон: „Понеже това ти е на сърце, а не поиска богатство, имоти и слава, нито смъртта на онези, които те мразят, нито дори дълъг живот, а поиска за себе си мъдрост и разум, за да водиш Моя народ, над който те поставих за цар, дават ти се мъдрост и радост, а такива богатства, имоти и слава ще ти дам, каквито не са имали царете преди тебе, нито ще имат след тебе.“ След това Соломон се върна от възвишението край Гаваон, от скинията, в Йерусалим, за да царува над Израил. Соломон събра войска от колесници и конници, хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в изградените за това градове, а също и при царя в Йерусалим. И умножи царят среброто и златото в Йерусалим колкото камъните, а кедрите – колкото смокиновите дървета в полето. Докарваха за Соломон коне от Египет, откъдето търговците на царските кервани ги купуваха на стада за добра цена. Една колесница се купуваше и докарваше от Египет за шестстотин сребърни сикли, а един кон – за сто и петдесет. Тези търговци доставяха коне за всички хетейски и арамейски царе.