Първо Царе 14:24-52

Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна. Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха. Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: „Проклет да бъде, който днес вкуси храна“. Поради това народът изнемощя“. А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед. Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“ Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял. Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта. Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“ После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там. А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа. Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори. Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил, покажи това.“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен. Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан“, и жребият се падна на Йонатан. Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш.“ Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря. След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си. След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше. Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му. Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола. Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул. А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил. През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.