В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“ Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес. А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи. Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли. Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“
И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това. Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш – ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе. Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни. Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“