Първо Коринтяни 4:1-7

Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен. Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си, защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога. Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг. Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?