Първо Коринтяни 14:1-12

Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване, защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни. Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха. Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата. Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата. Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение? И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата? И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка? Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра. Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен; ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене. Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.