Първо Коринтяни 11:17-34

Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде. То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас. Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа, защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива. Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля. Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което се разчупва заради вас; правете това за Мой спомен.“ След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“ Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде. Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа. Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие не както подобава, той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа. Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста. Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани. Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света. И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно. Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.