Първо Летописи 17:16-27

Тогава цар Давид дойде, коленичи пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че така си ме въздигнал? Но дори и това е било малко в Твоите очи, Боже! Ти си възвестил за дома на Своя служител далечно потомство и благосклонно си погледнал на мене като на велик човек, Господи Боже! Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се издигне Твоят раб, защото Ти познаваш Своя раб! Господи, за Своя служител Ти извърши всички тези велики неща, желани от Тебе, и така показа цялото Си величие. Господи, всичко, което сме чували с ушите си, потвърди: няма друг, подобен на Тебе! И кой друг народ на света е като Твоя народ Израил? При него дойде Бог, за да донесе избавление на народа Си. Така Ти придоби име чрез велики и страховити дела – прогони народите пред Своя народ и го избави от Египет. Ти направи народа Си Израил Свой народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог. И сега, Господи, нека се утвърди за вечни времена словото, което си изрекъл за Своя служител и неговия дом, и извършй това, което си обещал. Да пребъде и да се възвеличи Твоето име за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител, Израилевият Бог, е Бог над Израил.“ Нека бъде утвърден пред Тебе домът на Твоя служител Давид! Защото Ти, Боже мой, откри пред Своя раб, че ще му съградиш дом; затова и Твоят служител се осмели да се помоли пред Тебе. И сега, Господи, Ти си Бог и Ти обеща тези блага на Своя раб. Затова бъди милостив и благослави дома на Своя раб, за да пребъдва пред Тебе за вечни времена; защото, ако Ти, Господи, си го благословил, ще бъде благословен завинаги.“