Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Матей 22

22
Притча за сватбеното празненство
(Лк. 14:15-24)
1Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: 2„Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. 3Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. 4Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ 5Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. 6Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. 7Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. 8След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. 9Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ 10Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.
11Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. 12Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. 13Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
14Да, много са поканените, но малко са избраните.“
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)
15Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи. 16Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни. 17Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“
18Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно? 19Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий. 20Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“
21Те отговориха: „На цезаря.“
Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“
22Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:18-27; Лк. 20:27-40)
23Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос: 24„Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.#22:24 Вж. Вт. 25:5-6. 25При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата. 26После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя. 27Жената умря последна. 28Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“
29Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 30При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето. 31А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза: 32„Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“#Изх. 3:6. Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.“
33Тълпите чуха това и бяха поразени от учението му.
Най-важната заповед
(Мк. 12:28-34; Лк. 10:25-28)
34Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха 35и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита: 36„Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“
37Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»#Вт. 6:5. 38Това е първата и най-важна заповед. 39И втората най-важна заповед е като първата: „Обичай ближния си както себе си!“#Лев. 19:18. 40Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“
Давидов син ли е Месията
(Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44)
41Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи: 42„Какво мислите за Месията? Чий син е той?“
Те отговориха: „На Давид.“
43Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича „Господ“, като казва:
44„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“#Пс. 110:1.
45Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“ 46Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.

Избрани в момента:

Матей 22: СПБ

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте