Лука 18
18
Притча за вдовицата и съдията
1Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда: 2„Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората. 3В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“ 4Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. 5Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“
6Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия. 7Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си? 8Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“
Бъдете праведни пред Бога
9На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча: 10„Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник. 11Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там. 12Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“
13Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“ 14Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“
Исус благославя децата
(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)
15Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха. 16Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. 17Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
Богат човек отказва да последва Исус
(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)
18Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
19Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. 20Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“#Изх. 20:12-16; Вт. 5:16-20.
21Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“
22Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“ 23Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.
24Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство! 25По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
27Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“
28Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“
29Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство, 30ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят — вечен живот.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мат. 20:17-19; Мк. 10:32-34)
31Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне. 32Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват. 33Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
34Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.
Исус излекува сляп човек
(Мат. 20:29-34; Мк. 10:46-52)
35Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше. 36Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.
37Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“
38Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
39Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
40Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита: 41„Какво искаш да направя за теб?“
„Господи, искам да прогледна“ — отвърна той.
42Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“
43И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.
Избрани в момента:
Лука 18: СПБ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International