Йоан 20
20
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12)
1Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалина отиде на гробницата, когато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отместен от нея. 2Тогава тя се втурна и отиде при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: „Взели са Господа от гробницата и не знаем къде са го положили!“
3Тогава Петър и другият ученик излязоха и се отправиха към гробницата. 4И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гробницата. 5Той надникна и видя, че ленените платна са там, но не влезе вътре. 6Тогава Симон Петър, който го следваше, дойде и влезе в гробницата. Той видя ленените платна 7и кърпата, с която беше повита главата на Исус, но тя не беше заедно с ленените платна, а свита на отделно място. 8Другият ученик, който беше пристигнал пръв при гробницата, също влезе, видя и повярва. 9(Защото те все още не разбираха Писанието, според което той трябваше да възкръсне от мъртвите.)
Исус се явява на Мария Магдалина
(Мк. 16:9-11)
10После учениците си отидоха по домовете. 11Мария остана отвън при гробницата и плачеше. Както плачеше, тя се наведе да погледне в гробницата 12и видя два ангела в бяло. Те седяха там, където по-рано беше лежало тялото на Исус, един откъм главата и един откъм краката му.
13„Жено, защо плачеш?“ — попитаха я те.
Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“ 14Когато каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не знаеше, че е той.
15Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“
Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“
16Исус й каза: „Мария!“
Тя се обърна и му каза на арамейски: „Равуни!“ (което значи „Учителю!“)
17Исус й каза: „Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца, но иди при братята ми и им кажи: «Аз отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог.»“
18Мария Магдалина отиде и каза на учениците: „Видях Господа!“ И им предаде думите му.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49)
19Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“ 20След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.
21Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“ 22След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. 23На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“
Исус се явява на Тома
24Тома (наречен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде. 25Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“
26Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“ 27После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“
28В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“
29Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“
Целта на тази книга
30Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга. 31Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.
Избрани в момента:
Йоан 20: СПБ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International