Рут 2:4-7

Историята на Рут се развива по времето на съдиите. Още в самото начало завесата се вдига пред трагична сцена. Ноемин, която вече е загубила съпруга си, сега оплаква смъртта на синовете си. Тя е решила: ще напусне дома, в който е живяла със семейството си, и ще се върне в бащиния си дом, откъдето е излязла преди години.  След това срещаме Рут. Тя също е моавка, но изглежда с времето е приела богът на израйлтяните за свой бог. (Рут 1:16) Любовта и верността към Бог водят със себе си и любов и вярност към свекърва й. Това е история за загуба и мъка, но и за това как траура се превръща в танцуване. Виждаме как самотни и бедни жени намират любов и приемане. Срещаме прояви на лоялност, доброта, смелост, любов и изкупление. Но в крайна сметка „Рут“ е книга за Божия промисъл.Две жени тръгват на път изпълнени с тъга и страх от неизвестното. Те още не разбират, че Бог ги води към място на изкупление и надежда.