Римляни 9:1-24

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини; които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията; чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство". Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство. Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син". И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака, макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих". И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>? А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел, и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?