Римляни 15:1-22

Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: - "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене". Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по <примера на> Христа Исуса. щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава. Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията <дадени> на бащите, и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите, И на името Ти ще пея". И пак казва: - "Развеселете се, народи, с людете Му". И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде". И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите". А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви. И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг. Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат, да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух. И тъй, колкото за това, което <се отнася> до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса. Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за <привеждане> езичниците в покорност <на вярата> чрез <моето> слово и дело, със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух Божий, така щото от Ерусалим и околностите <му> дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие. Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше <вече известно> Христовото име, да не би да градя на чужда основа; но, както е писано: - "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули" Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.