Римляни 15:1-13

Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: - "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене". Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по <примера на> Христа Исуса. щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава. Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията <дадени> на бащите, и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите, И на името Ти ще пея". И пак казва: - "Развеселете се, народи, с людете Му". И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде". И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите". А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.