Римляни 12:1-18

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, <като> ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил. Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки <от нас>, един на друг. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, <нека пророкуваме> съразмерно с вярата; ако ли служене, <нека прилежаваме в> служенето, ако някой поучава, <нека прилежава> в поучаването; ако увещава, в увещаването; който раздава, <да раздава> щедро; който управлява, <да управлява> с усърдие; който показва милост, <да я показва> доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто. В братолюбието <си> обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. В усърдието <бивайте> нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата, в скръб <бивайте> твърди, в молитва постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие. Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете. Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри. Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.