Римляни 11:1-21

И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:> "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">. Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала". Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние; Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги". Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!> Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба, дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях. Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите? А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.