Римляни 11:1-12

И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:> "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">. Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала". Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние; Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги". Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>