Римляни 10:1-13

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението <на Израиля>. Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, <която е> от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. Понеже Христос <изпълнява> целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва. Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез <пазенето на> закона, ще живее чрез нея. А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа? или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?" Но що казва тя? <Казва, че> "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме. Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами". Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".