Псалми 78
78
1(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми. 2Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността. 3Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха, 4Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши, 5Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си, 6За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада, 7За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди, 8И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога. 9Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят, 11А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа. 12Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис. 13Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада. 14Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина. 15Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни. 16И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки. 17Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна. 18Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.}, 19И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си? 21Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля; 22Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави. 23При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати, 24Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито. 25Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита. 26Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър. 27Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък; 28И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им. 29И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха. 30А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им, 31Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля. 32При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела. 33Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас. 34Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; 35И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. 36Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха; 37Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му. 38Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание; 39И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща. 40Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! 42Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника, 43Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис, 44И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият; 45<Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха, 46И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци; 47<Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им, 48И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии; 49<Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, - 50Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им; 51<Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама, 52А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята, 53И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри; 54<Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби, 55И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена. 56Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му, 57Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък. 58Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. 59Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля, 60Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците, 61И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. 62Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си. 63Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни. 64Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха. 65Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика; 66И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване. 67При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра; 68Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби. 69Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги. 70Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете; 71Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля. 72Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Избрани в момента:
Псалми 78: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com