Псалми 22:1-11

(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:> Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него. Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди, На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог. Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Псалми 22:1-11