Псалми 142
142
1(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля. 2Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него. 3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех. 4Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите. 6Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене. 7Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.
Избрани в момента:
Псалми 142: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com