Псалми 102:1-13

(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе. Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно. Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище. Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си. Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми. Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини. Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми. Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи, Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил. Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева. Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род. Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.