Псалми 10:1-11

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя? (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват. (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира. (24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог. (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници. (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие. (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие. (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния. (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си. (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}. (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.