Притчи 6:20-29

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си, Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си. Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе. Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот. За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена. Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си; Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа. Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят? Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат? Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.