Притчи 14:19-35

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния. Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много. Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен. Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност. Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост. Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама. В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище. Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта, Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза. Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие. Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите. Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему. Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование. В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява. Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената. Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.