Притчи 1:20-33

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите, Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си: Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието? Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми. Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше, Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, - То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът, Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат, Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа, Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение, Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие, Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.