Филипяни 4:1-9

Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои. Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа. Да! и тебе умолявам, искрени <ми> сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в <делото на> благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо. Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има <нещо> добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.