Филипяни 1:14-30

и повечето от братята на Господа, одързостени от <успеха в> оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх. Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля. Едните <правят това> от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието; а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми. Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам. Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването <на мене> Духа Исус Христов, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, <че>, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. Но ако живея в тялото, това <значи> плод от делото ми; и така що да избера не зная, но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас. И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа. Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието, и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога; защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него; като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.