Филимон 1:8-19

Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава, пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса, ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си, който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене; когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце, Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието; но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна. Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги, не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа! И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене. И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка; аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.