Филимон 1:12-16

когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце, Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието; но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна. Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги, не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!