Неемия 4:1-6

А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите. И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели? А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи <по него>, ще събори каменната им стена. Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници. Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите. Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината <от височината> си; защото людете имаха присърце работата.