Марко 8:1-33

През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч. И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място? И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа, Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници. А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение. И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна. Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб. А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли? Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет. И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем. И каза им: Не разбирате ли още? Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, нито казвай това някому в селото. И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз? А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците. Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. И заръча им никому да не казват за Него. И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.