Марко 8:1-12

През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч. И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място? И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа, Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници. А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.